Ама много странно нещо е човешкият живот. Раждаш се, трепеш се, като идиот една камара години и накрая идва заслужената почивка... Само дето, след като се обърнеш назад и някак не става ясно как е възможно да остане толкова малко след теб???
Та ето на сега на мен се пада задачата да напиша на кратко кой беше Петър Николов Козаров (кой ли и ще го прочете но...все пак като син съм длъжен да го направя!).
Роден във вече не толкова близката 1935 година, август месец (лъвче) на 2ра дата в София. Още от малък много се увлича от шаха, но така и не му купили шах (?!?), докато сам не си събрал пари и не си взел, което означава, че е пропуснал детските години за подготовка и е започнал едва, като юноша.
Завършва музикалното училище в София и продължава да тренира, професионално вече, въпреки че всеки знае, че професия шахматист в България е леко невъзможна, макар че в онези години все пак е имало нещо подобно...
Обиколил е всички соц страни по турнири (най - вече основно бившия СССР). Има международно ЕЛО от 2350. Постоянно участва и в турнити в страната.
Жени се само два пъти, има само двама сина и с последната си жена остава до самият край, на 03.03.2013 година....
Беше един от най - умните хора, които познавах, беше невероятен баща и съпруг (за последното свидетелства майка ми, аз само пре - предавам:).
Никога няма да забравя, какво казваше, когато беше жив - "Като си отида, яжте пийте и се веселете. Пуснете рок силно и изобщо не тъжете за мен. Най - трудното за мен, вече ще е минало...". Лесно е да се каже така, уви ужасно тежко да се изпълни....
Не знам защо направих тази страница, вероятно така и никой няма да прочете това тук.... може би просто исках да кажа "Тате, обичам те !!! Ужасно ми липсваш..." и да се надявам, че има някъде нещо и той ще го прочете....
Уви аз съм определено натуралист и физик по призвание и много, ама много ми е трудно да вярвам в тези работи...
и все пак...
ОБИЧАМ ТЕ ТАТЕ ! И НАИСТИНА УЖАСНО МИ ЛИПСВАШ....
Стефан